Енигма

Енигма

Сянка от злато, разлята в нощта,
говори без думи, мълчи в тишина.
Пръска се в цветове, събира се в прах,
лицето ѝ – тайна, полуистина, страх.

Очите ѝ бродят, където шепти
ехото глухо на скрити мечти.
Сълзи от индиго попиват в уста,
разказват история, светът не чете.

Докоснеш ли я – ще се стопи,
в легенда и сън ще се превърти.
Но нощем ще шепне в нечий сън,
разкрита – и пак в загадъчен плен.

Enigma

A shadow of gold, spilled into night,
it speaks without words, it lingers in quiet.
It scatters in colors, it gathers in dust,
her face— a secret, half-truth, and trust.

Her eyes drift deep where whispers fade,
where echoes of silence leave no trace.
Tears of indigo stain her lips,
telling a tale the world forgets.

Touch her— she melts into mist and lore,
a dream, a legend, forevermore.
Yet still, she will whisper in someone’s sleep,
unveiled—and still, a path too deep.

byAya