Празнота

Празнота / Hollow  

Празна усмивка, очи от стъкло,
сянка, прегърнала синьо платно.
Вятър от спомени носи следа,
шепне и глъхне в тиха тъга.

Ръце, недокоснати, устни без глас,
изгубена в себе си, в изгаснал блясък.
Перо на шапката – крехък размах,
разтваря се в нощ, разпилява се в прах.

An empty smile, glass-like eyes,
a shadow embracing a canvas of skies.
A whisper of memories drifts on the breeze,
murmurs, then vanishes into the abyss.

Hands never touched, lips with no voice,
lost in herself, in a faded poise.
A feather on her hat— a delicate sway,
unfolds in the night, then scatters away.

byAya