“Извисяване”
От бронз и от вятър съм слята,
между земята и небесата.
Криле уморени, но пък разперени,
мечтаят за полет в дните отчаяни.
Ръката ми пази последна надежда,
а другата тайни в мълчание свежда.
Стоя – не паднала, но не и летяща,
завинаги в миг неизбежен оставаща.
Стих и скулптура – Елена Минкова Aya ARte
There are no reviews yet.